В морето, което сковава лодките
Тук, където чернее прозрачното небе
Своя поглед устремяват, които отварят очи
Пробляськ на тьмнината та в лунната нощ
Гръм разкъсва за миг тинишата
Нарушава нейният вечен покой
Гората онемява заспива в тъмата
От където храни своя древен корен
Мълния ноща осветява
В миг чертае своят път
Вечната стена на небесата разцепва
И се устремява към вечната земя
Там, където пламъкът се ражда
опожараващ кръстове дървени и църкви
пепелата измитат студените ветрове
Със себе си вземат и светоста на духа |
